Да минеш на “сурово”- ден 21-ви


IMAG2035
Суровоядният експеримент продължава с пълна сила.

Мястото е Камен бряг, а денят е Понеделник, 5-ти Август. Днес стават точно 21 дни, откакто минах единствено на сурова храна.

Тук, близо до морския бряг и небезизвестната Яйла, нещата стоят по-различно, отколкото в града.

Количествата храна, които приемам съвсем естествено намаляха и дори понякога се храня по-скоро от навик, отколкото от това, че съм гладен.

Самото място е много енергизиращо и се усети още от първия момент, в който пристигнах. Това се случи в Петък сутринта и аз веднага, съвсем съзнателно реших, че е дошъл моментът да изпълня още едно желание, което се зароди в ума ми преди точно 3 години, когато за пръв път посетих това прекрасно място.

Да пробягам разстоянието от Камен бряг до Тюленово и обратно.

Това са точно 10 километра, които тогава ми се струваха немислими, имайки се предвид, че десният ми крак още не се беше възстановил изцяло от инцидента.

Но сега, при положение, че в продължение на повече от две седмици бях тренирал усилено, новата задача беше сравнително лесна за изпълнение, независимо че същата нощ бях спал около 4 часа.

Единственото слабо звено, както ви писах в един от предните си постове, е това, че ако тялото ни не е свикнало с новите нива на сила и енергичност, е твърде вероятно да се контузим или най-малкото да си докараме някоя сериозна мускулна треска.

При мен се получи второто. И бих казал, че подобна мускулна треска на краката не си спомням да съм имал. Всяка една стъпка ме закотвя изцяло в настоящия момент :)

За щастие се оказа, че това по никакъв начин не ми пречи да плувам и аз радостно продължих с натоварването на тялото си. Все пак искам да разбера до къде бих могъл да стигна, въпреки че с всеки изминал ден се чувствам все по- добре и тялото ми определено свиква с всичко, на което го подлагам.

Плувам всеки ден по около километър, а в момента, в който се поуспокоят мусулите на краката ми, ще подновя и тичането. До катеренето не съм стигнал, тъй като и за него се изисква долните ми крайници да са в прилична форма. Иначе останалите физически упражнения правя всеки ден.

Относно храненето. Оказа се, че Камен бряг е едно чудесно място, където човек да бъде на сурова диета :)
IMAG2042
Възможността да си набавиш всичките необходими плодове и зеленчуци е напълно реална и дори част от тях, като магданоза за смутитата, чушки и част от доматите, мога и си бера от двора на къщата, където съм отседнал. Пъпешите и дините също ги берат пред мен, но на може би 200 м от там, където съм се настанил. И то на невероятната цена от 50 ст. на килограм ;)

В момента, в който напълних една голяма торба с домати, краставици, пъпеши и дини и заплатих за това удоволствие сумата от 5 лв., реших, че може би ще остана малко по-дълго, отколкото съм мислил :)

Но не това е толкова важно. Усещането, че с всеки изминал ден се нуждая от все по-малко храна е осезаемо. Наблюдавам и следя теглото си, за да видя как се променя и виждам, че съм свалил може би около 2 килограма за времето на целия експеримент и това са най-вече излишни мазнини, които съм бил натрупал преди това.

Всичко останало, което описвам в предните постове ( Да минеш на “сурово” 1, 2 и 3) остава същото, като може би има допълнително увеличение на синхроничностите, които всеки един ден ми се поднасят, но това го свързвам със специалното енергийно поле, което мястото притежава и моите засилени медитативни практики и визуализации. За Яйлата и останалите енергийни места в България ще отделя място в друг пост.

Ще продължавам да актуализирам информацията относно експеримента и да добавям новите си наблюдения на всеки няколко дни или тогава, когато има нещо наистина значително като промяна, независимо каква :)

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря!

 

You may also like...