Вярвате ли в така нареченото “време”?


IMAG2060
В 3D реалността, в която се намираме, мислите ни понякога рефлектират обратно към нас по-бързо отколкото очакваме. Понякога, обаче, е необходимо доста от така нареченото “време”.

И в двата случая нашето внимание и намерение са нужни, за да забележим и осъзнаем, че всъщност ние сме тези, които са създали собствените си преживявания.

Ние едновременно изпълняваме ролята на продуцентите в собствения си сценарий, а заедно с това сме и главните герои в него.

“Как е възможно това?”, най-вероятно ще попитат повечето от вас. За да си отговорим на този въпрос, е нужно да преминем отвъд представата ни за така нареченото “време” и да осъзнаем, че то просто не съществува. Да разберем, че е било създадено единствено за наше улеснение, за да можем да измерваме по някакъв начин промените, случващи се във физическия свят, който ни заобикаля.

В началото тази проста, но същевременно много трудна за възприемане идея не успява да премине през бариерата, която сме си поставили още по времето на преминаването ни от детска към по-зряла възраст. Казали са ни, че времето тече по определен начин и ние сме успели да убедим самите себе си, че това е така.

Но ако погледнем малко по-отблизо някой моменти от живота ни, е твърде вероятно да открием, че времето не тече по един и същи начин във всеки един момент от нашето съществуване. Веднъж може да се окажете в определена ситуация, в която времето бавно се влачи и 5 минути ви се струват като час.

И обратното- понякога времето тече толкова бързо, че не успяваме да разберем кога ни е минал денят. Всичко това е пряко свързано с прдеставата и възприятията ни за добро и лошо. Ако стоим в приемната на зъболекарския кабинет, чакайки да ни дойде реда, най-вероятно времето ще минава бавно. А ако изпитваме силна радост, правейки това, което най-много обичаме, то времето просто лети.

И в двата случая ние сме тези, които създават въпросната представа за това каква е същността на “времето” и как би трябвало то да се движи в нашата реалност.

Ако съм на работа и ми се налага да изпълня задача, която не ми носи кой знае какво удовлетворение, ще възприема времето като мудно и бавно. И точно обратното- когато пиша някой от постовете си в моя блог или някоя от главите на новата си книга, аз изцяло губя идеята за време и то като че ли изчезва от моята реалност.

Просто помислете върху горните редове за няколко минути и открийте вашите собствени примери. А те със сигурност са много. Работата е там, че не си позволяваме да ги забележеним, тъй като това би могло значително да промени идеята ни за това какво представлява реалността около нас и в какво би могла да се превърне.

Променяйки перспективата си относно времето, ни се отдава чудесната възможност да отидем отвъд нашата умствена зона на комфорт и да навлезем в един напълно нов свят, пълен с необикновени преживявания.

Въпросът е дали сме готови да навлезем в този свят?…

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря!

You may also like...