Бащата в живота на момчето


father-and-child-walking-away

Целият външен свят едно дете възприема чрез двамата най-важни човека – майката и бащата. Майката има свои задачи, бащата негови. На възраст 3-7 години бащата се превръща в човека, който в голяма степен помага на момченцето да преживее отделянето от майката и да се идентифицира като мъж.

До 2-3 години малкото момче има много силна връзка с майката, но след това то поглежда отстрани и се опитва да определи кое е то. Момчето отъждествява себе си с баща си – “аз също съм мъж като татко”. Тогава у него възниква въпросът “А какво е да съм мъж?”. Първата информация за това то получава от наблюдаване на баща си, подражавайки му.

Например, в определени ситуации, независимо дали това е конфликт, стремеж към дадена цел или взаимодействие с други мъже и жени, момчето отъждествява поведението си с мъжкото, а не с женското. Важно е пълноценното присъствие на бащата не само в обществения, социалния живот, но и в бита, в тежки моменти, когато детето се нуждае от грижа. Тогава момчето вижда баща си и в добри, и в лоши ситуации, в него се формира един цялостен образ на мъжа.

Има функции по отношение на детето, които трябва да изпълнява само бащата. Например, чувството за сигурност във външния свят. Мъжът в семейството по дефиниция е най-силният персонаж, той дава чувство на сигурност и вяра, че ако с детето нещо се случи, то винаги може да се обърне към баща си за помощ. Ако мъжът липсва, тогава детето, виждайки някой голям във външния свят, ще изпитва неосъзнат страх.

Освен това, задача на бащата е да ограничава децата от откровено погрешни постъпки, особено в юношеска възраст. Бащата не е задължително да бъде строг и агресивен, достатъчно е просто спокойно да разграничава и дава да се знае какво може и какво не може да се прави. До идването на тийнейджърските години бащата трябва да даде на детето любов и приемане такова, каквото е.

Ако и рамките, и любовта са дадени в достатъчно количество, то в тийнейджърството, когато се случва “бунтът срещу родителите”, тийнейджърът дори да прави грешки и експерименти, той ще има усещането, че може да потърси подкрепата и закрилата на баща си, а за приемане и безусловна любов, майка си.

Ако майката е при приемане, съзидание, запазване, то бащата е при риск, движение, тест на външния свят за сила и експериментите. С помощта на баща си момчето се отъждествява не само с отделния мъж, а и с целия мъжки род, получава подсъзнателно разбиране за това “какъв е моят род” и “какво аз като мъж нося от своето минало”. Това не означава, че то трябва да копира и повтори всичко, което е правил баща му, но момчето трябва да бъде в състояние да сравни и вземе решение какво иска да вземе и какво не иска.

Това, че в живота на момчето трябва да има мъж, е константа, която е невъзможно да се оспори. Препоръчително е родният баща да изпълнява мъжките функции. В момчето именно чрез бащата се формира дълбока родствена връзка, от която то черпи генетична информация за социалните аспекти. И дори, ако друг мъж или няколко мъже могат да се справят добре с функциите на попечител, защитник, обезпечаване, наставничество, то момчето винаги ще се пита “а как би било при баща ми?”, защото ние винаги подсъзнателно се връщаме там, където са нашите корени.

И само тогава, когато с бащата е невъзможно да има допирна точка, разбирателство (умира или е наркоман), има смисъл да се търси някой, който може да замени биологичния баща. Ако пък в семейството по някаква причина липсва бащата, една жена в никакъв случай не трябва да търси начини да замени мъжката роля със себе си – да стане за момчето едновременно и баща, и майка. Трябва да се търсят други близки мъже (чичовци, дядовци), треньори, учители – места, където мъжете заемат водеща роля. В идеалният случай да се намери мъж, който ще се отнася топло към детето и ще бъде достатъчно системен в присъствието си.

Източник: https://decatani.com

You may also like...