Слава Севрюкова за Васил Левски


Васил Левски

Съзирам го в ранна възраст с потурки, сини очи, свилено светла коса и кръгло лице. Яде коматче хляб, топейки го във водица. По-късно го виждам като ученик – задълбочен, прилежен. Виждам го и зрял, голям и надарен ум. Води го любовта към племето. По-силна е дори от тази към родната майка. Две чувства го направляват – всеотдайност към народа и мъст към потисниците.

Много близък е с един възрастен монах. Виждам го – умен старец с големи кафяви очи. Дал му е известна насока за организиране на революционните комитети.

Движел се е всякога изрядно облечен. Много добро впечатление оставя в обществото, особе­но пред непознати и случайни хора.

А той никога не се е движел с бедни хора – никога, никога. Домовете, в които влизаше, бяха много богати. Софрата – препълнена. Людете в скъпи дрехи – потури в тъмносиви, много красиви гайтани…

Свише му се дава ритуалът на клетвата в името на Свободата – върху Евангелието кръстосани пищов и кама.

Той е разполагал с не­малко пари. Те неведнъж са го спасявали от хищ­ните зъби на надвисналата опасност.

В живота му присъства девойка, скрита зад изящен воал. Имаше една жена, бегло се мерна някаква кокона…

„Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил сам. Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Идеята бе на един от тях – ето, гледам го – но не само негова… Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира – оттук, оттук, оттук…Той бе толкова дискретен… Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си…“

В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово…

След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи разочарование – нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?… Обзе го горчивина – дорасъл ли е народът за Свобода…

Всеотдаен, борбен дух, подкрепящ онеправданите. С тая мисия е на Земята. Така ще е и в следващата му поява в плът.

Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата….” Безкрайно честен, Левски е издаден за пари… Агата, с когото беше накрая, точно му каза кой го е предал.

„Къде ти е гробът?“ пита Слава духа на Левски. Отговорът е категоричен „Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили…“

Тялото е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата.

Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък. Земната повърхност там по онова време е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен. След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да заравнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст – повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина.

Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ… Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?… Виждам ги… Съхранени са части от черепа и областта на тазобедрието… Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани…Навеки обаче ще остане делото му – висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята.

Духът на Апостола още не е прероден. След време и това ще се случи, но вече в друго племе. И ще се сбъдне последната му молитва преди страдалческия физически край: „да работя отново за Свободата“. Бунтарска душа. И пак ще отдаде живот за нея…

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!

Слава Севрюкова, източник: www.slava-sevrukova.com/levski

You may also like...