3. В най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане човек притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот. Между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание.
4. Духовният зародиш носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло. Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие.
5. Над духовният зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии.
6. В духовния свят ние насочваме нашите духовни възприемателни органи навън към висшите Йерархии. В известен смисъл ние разширяваме и излъчваме нашето същество по всички посоки. После отново го прибираме.
7. Духовният зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че даже и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
8. В определен момент ние започваме да изтегляме от космическия етер необходимите сили за изграждане на нашето етерно тяло, на нашето астрално тяло и на нашия Аз.
9. Като едно свръхсетивно същество, съставено от Аз, астрално тяло и етерно тяло, ние слизаме на Земята и се свързваме с това, което вече ни очаква като готово физическо тяло.
10. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин.
11. В духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява.
12. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено” съзнание. И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.
