Изкуството да обичаш е смелостта да бъдеш себе си


Girl on swing at sunset

Всеки от нас достига до момента, в който да се запита “Какво означава да обичаш? Каква “би трябвало” да бъде връзката с партньора в живота ми?”

Истината е, че всяка една връзка с хората около нас, било то интимна или приятелска, зависи от връзката, която в момента осъществяваме със самите себе си. Дали сме си позволили да отворим вратата на сърцето си и да видим и приемем хората такива, каквито са. Дали сме стигнали изобщо до мига, в който да поемем пълна отговорност за това, че всичко, което виждаме в хората срещу нас е пълно отражение на нас самите, без изключение, колкото и неприятно да е това.

Тъй като във всеки един момент, всичко което виждаме в света и хората, които ни заобикалят е отражение на нашето собствено вътрешно състояние, което от своя страна създава всички ситуации, в които попадаме, за да видим върху какво имаме да продължаваме да работим.

И като става въпрос за чистене, имам предвид всичките онези обществени програми, които сме въвели в умовете си и които ръководят почти изцяло живота ни.

Това разбира се се случва тогава, когато сме несъзнателни за случващото се вътре в нас или както обичаме да казваме “сме във филма”.

Като си във филма е трудно да се самонаблюдаваш, изключително трудно. Някой от филмите сме приели за толкова истински, че чак започваме да играем всички главни роли в тях. Факт.

От филма може да се излезе чрез осъзната работа със самите себе си. Друг начин няма. Това е положението.

Който иска да чуе нещо друго, да спре да чете още в този един момент и да надене отново розовите очилца (ако изобщо ги е свалял).

И пак повтарям, за да няма неразбрали- ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА ОТХВЪРЛИМ НАЛОЖЕНИТЕ ОТ САМИТЕ НАС ПРОГРАМИ И ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ Е ЧРЕЗ ВЪТРЕШНА РАБОТА!

Последното идва с огромната отговорност, която е нужно да поемем. Отговорност, че НИЕ СМЕ тези, които създават всяка една ситуация в живота си и изобщо всичко, което някога ни се е случвало, случва се в момента или ще се случи.

Неприятно звучи на първо четене особено, когато сме свикнали така добре да обвиняваме всички около нас за мизерните състояния, в които се намираме. Но е факт, че го правим почти постоянно. Просто сме приели, че е нещо нормално, тъй като и всички останали правят същото.

Само дето човешкото същество има собствено съзнание и ум, за да може да ги използва самостоятелно, а не да бъде овца, сляпо следваща посестримата си към дъното на пропаста. Голяма част от човечеството показва именно последното.

Всичко може да се промени. Тук и Сега. С нашата ангажираност към това да ПОЖЕЛАЕМ да излезем от омагьосания кръг.

Спомняте ли си клетката с мишката, която върти колелото непрестанно? Човекът е точно като една такава мишка, само че е в по-голямата част от случаите затворен в някой град, където колелото е под формата на работа (от-до, от-до), някой бар и питие, за да си “помогнем” да забравим по-добре за колелото и понякога секс, за да може да изразходим натрупалата се в сексуалния център енергия. Тъй като просто сме забравили, че можем да я пренасочим и да се пречистим с нея. Последното е тема на отделен разговор.

Говорихме си за човешкото колело на деволюцията, чиито спици започват да се чупят една след друга.

Неминуемо е. Човекът е създаден да бъде свободен. Бог ни е създал така. Въпрос на време е да спукаме балона, в който сами сме се напъхали. Нужно е само да намерим подходящата карфица, с която да го направим, а тя е в необятните дебри на собственото ни съзнание.

Успешно търсене и откриване, приятели. Отивам да зашия спукания балон от вътрешната му страна, за да можем да бъдем заЕдно.

Георги

 

You may also like...