Забравеното изкуство на интимността


%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82

Автор: Мон

Аз съм човек, на който хората споделят своите тайни. И не, не говоря за мъжа и приятелките ми. Говоря за напълно непознати, които след 20-минутен разговор сами решават да ми разкажат за съществена случка от своя живот, която ги е белязала или променила. Често цялата среща завършва с „Не знам защо ти казвам това. Май просто имах нужда да го споделя“, последвано от топла прегръдка.

Понякога се случва никога повече да не срещна тези хора. Понякога забравям лицата, имената и историите им. Но това, което остава у мен като усещане след подобна среща е топлото чувство на взаимност. Близостта с друго човешко същество, което е споделило с теб частица от себе си. Интимността на един кратък момент, в който житейските ни пътища са се преплели, избухнали са в цветове, вкусове, аромати и звуци, непознати и за двама ни и са се разделили отново.

Когато преди няколко месеца позната ме попита как постигам това, не можех да й дам конкретен отговор. Най-вече, защото не можех да определя това „това“, за което тя говори. И започнах да го наблюдавам. Кога се появява? На кои места? В какви ситуации? С кои хора? Запознах се с него, сприятелихме се. Установихме, че заедно се чувствам прекрасно, защото аз имам нужда от него, точно колкото и то от мен. И един ден то ми сподели името си. Интимност.

Честно казано, до сега винаги съм свързвала интимността със сексуалните отношения. Приятелството и споделянето се изграждат на базата на взаимни интереси и доверие, нали така? Къде да я сложим тая интимност в цялата история? Ами оказва се, че тя винаги си е била там и търпеливо е чакала някой да я забележи и признае. И, най-вече, да наблюдава в кои ситуации тя е склонна да се включи в разговора. Та това правя тези дни, наблюдавам я, каня я в дома си, в офиса, в случайните срещи с непознати по улицата. И тя винаги идва.

Интимността обича защитени пространства

Това не винаги означава спокойна стая с приглушена светлина и тиха музика. Защитено пространство може да е и кварталният магазин. Тайната на защитените пространства е, че те не се намират на определени локации. Те се създават от хората. Крепят се от тях и се разпадат пак по тяхно желание. За мен защитено пространство веднъж се оказа коридора на оживена офис сграда. Просто защото до мен стоеше човек, който беше готов да ме изслуша, да ме изчака да си изплача сълзите и да ми подаде кърпичка. И тук стигаме до втората стъпка към интимността.

Интимността обича да слуша

Разбираш ли, ако водиш разговор с някого, само за да можеш да споделиш собственото си мнение, да чуеш собствения си глас, този човек никога няма да бъде близък с теб. Защото отказваш да го слушаш. И хората усещат това. Както и усещат, когато някой иска да ги поучава или спасява. Никой не иска да бъде поучаван. Никой не иска да бъде спасяван. Всеки от нас иска да бъде чут. Да каже това, което е премълчавал и да не получи в замяна водопад от празни срички. Научиш ли се да слушаш без да изпитваш нужда да даваш съвет, интимността се получава естествено.

Интимността е спонтанно състояние

С някои хора просто няма да се получи. Нито днес, нито утре, нито когато и да е. Защото не сте на една вълна. Защото не можете да намерите общ език. А за интимността трябва общуване (вербално и невербално). В това няма нищо лошо, освен ако не си решил да ставаш човекът, на когото всички казват всичко винаги. Няма такъв човек. Няма нужда да бъдеш такъв човек. Довери се, че ще срещнеш точните хора в най-правилния момент и ще си кажете точно думите, от които и двамата имате нужда.

Интимността е докосване

Понякога (но не задължително) физическо. Понякога (но не задължително) със сексуален заряд. Просто с другия човек сте толкова близо, че се усещаш докоснат от него. На което и да е ниво. И това създава една особена връзка между вас, която и двамата ще носите винаги. Дори когато забравите, че сте се познавали.

Интимността е намерение

Намеренията ни се менят в зависимост от това с кого общуваме. И, нека бъдем откровени, те невинаги са добри. Понякога искаме да получим нещо, което другия не е готов да даде. Понякога искаме да дадем нещо, което другия отказва да вземе. Когато подходим към човека срещу нас с намерение да си обменим точно толкова енергия, колкото и двамата сме способни да получим и отдадем в дадения момент, между нас се случва интимност. С други думи, отворени сме за това, което другия предлага и с радост споделяме това, което ние имаме. Няма други очаквания.

И най-важното: Интимността се случва, когато видиш другия.

Повярвай ми, всеки човек е интересен и интригуващ по свой начин. Всеки е преживял не едно, а стотици уникални неща. Всеки от нас е цялата галактика от на пръв поглед случайни събития. Искаш ли да познаеш Вселената? Да разкриеш тайните на Космоса и да общуваш с Бог? Просто застани срещу друго човешко същество, погледни го в очите и изчакай. Всичко ще ти се разкрие. Всички отговори ще ти бъдат дадени.

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!

Мон е създателка на сайта goyogaflow.com , на който можеш да откриеш множество ценни статии, които да ти помогнат да заживееш още по-пълноценно в Прекрасното Сега.

You may also like...