Веганството- готови ли сме за промяната вътре в нас?


Готови ли сме за промяната вътре в нас

Преди няколко години написах статия с името “Здрав веган в здраво тяло или как да бъдеш пример за самия себе си”. Преди известно време видях, че на снимката към статията съм самия аз, носещ вълнен пуловер. И се замислих дълбоко, затова колко често заблуждаваме самите себе си, без да имаме не само необходимата информация, но още по-важно (всъщност най-важното)- без да сме готови за промяната вътре в нас.

Сега, когато ме попитат в телевизионните интервюта, които често давам “Георги, ти нали си веган?”, отговарям следното “Не, не съм. Но се стремя с всеки изминал ден да бъда”. Защото това, че не употребявам животински продукти през по-голямата част от годината, не ме прави автоматично веган. Просто ми се лепва поредния ненужен етикет.

Веганството е начин на живот. То е като християнството или която от останалите религии да вземем. В него има правила. В християнството имаме десет божи заповеди. Ироничното е, че голяма част от хората в България (и не само) се наричаме християни, но малцина са тези, които спазват тези заповеди. Същото е и с веганството. В него има правила, има закони.  И когато се опитваме да ги спазваме, без да сме готови за това на съзнателно ниво, по-скоро започваме да ненавиждаме себе си, а заедно с това и всички около нас. Следват изненадващи и за самите нас обрати, защото просто не сме били готови за промяната вътре в нас.  Тъй като всяка индивидуална душа има нужда от различни по вид преживявания, за да еволюира и храненето ни е една от тези опитности.

С веганството идват на дневен ред въпроси, които много малко хора си задават: Да видим сега от какво са ни направени сандалите? А това лепилце, използвано за тефтерчето ни, дали не е животинско? А винцето, което снощи пих? А етикетът на бутилката ни с плодов сок? Гумите на колелото ни вегански ли са? А тези на колата ни? Подобни въпроси много, а дори не споменах за видимите с просто око животински продукти.

И всъщност винаги достигам до един и същ извод и той е, че всяка една от тези религии, всяка една от тези системи, натоварена с някакви общи правила има за цел да минем отвъд нея и да се осъзнаем на едно по-различно ниво. Да осъществим на първо място една качествено нова връзка със самите себе си, която да се превърне в основа и за ново общение с хората и света, които ни заобикалят. Да се осъзнаем като част от Цялото и всичко, което Е.

Всичко това звучи много абстрактно, когато се докоснем до него за първи път. Но дали наистина е такова? Дали не е много по-реално, отколкото си “мислим”? Отговор, който можем да получим единствено, когато се вгледаме вътре в себе си. Когато си позволим да изследваме вътрешното си пространство и да навлезем дълбоко в дебрите на неизследваното и непознатото.

Всеки един от нас е имал възможността да се докосне до усещането за безусловна любов. Да загуби себе си в другия или просто да се слее за няколко мига с невероятната красота на поредния уникален залез или покрит със сняг планински връх.

Във Вселената съществува един изначален закон и той е този на Любовта. Там, където Любовта е Свобода. Там, където липсва насилие.

За мен веганството е основано именно на този закон. Но дали изобщо го спазваме? Или просто самозалъгваме за пореден път самите себе си? А междувременно всички, които не са избрали нашия начин на живот стават все “по-лоши” и “кръвожадни”, а етикетите, които им поставяме стават все по-тежки и изпълнени с неприязън. Повод за размисъл.

А Безусловната любов не е никак абстрактна и за нея не е нужно дори да мислим. Тя е ултимативната реалност, която можем да изживеем на нивото, на което се намираме. Тя е тази, която би могла да ни даде цялото вдъхновение, от което се нуждаем, за да създадем света по “свой образ и подобие”, тя е тази, която би могла да осъществи всичките ни цели, желания и мечти, особено, когато са свързани с онова Цяло, за което споменах малко по-горе.

Любовта е единствената възможност, на чиято база можем да бъдем щастливи “въпреки всичко”. Тя е и тази, с която минаваме най-плавно през всичките уроци, които ни поднася Животът всеки ден.

И единствено от нас зависи дали ще се потопим в себе си и ще открием този бездънен кладенец, който се движи надолу към недрата на Майката-Земя, а заедно с това се издига и нагоре към небесните сфери, чиято връзка с непреходното и непознаваемото от ума винаги съществува.

От нас зависи дали ще си позволим да приемем хората около нас такива, каквито са. От нас зависи дали ще си позволим да минем отвъд огромния брой ненужни модели и рамки, в които сме се вкарали. От нас зависи дали ще поемем по пътя на себепознанието и себереализацията. От нас зависи какво ще изберем.

Силата да създаваме винаги е била и ще бъде вътре в нас самите. От нас се иска да поемем отговорност за нея, за да започнем да създаваме съзнателно реалността около нас. Не на базата на това какво обществото, политиците, корпорациите и родителите ни искат, а на базата на това за какво копнее нашата собствена душа.

И да, пътят, за който пиша е безкраен. И всяка една стъпка по него е изпълнена с онова мистично усещане за свобода на духа, от което всички се нуждаем.

А веганството? Нека то бъде една от посоките, които да ни водят все по-осъзнато напред.

Георги Жеков- 15-03-2016

♥♥♥

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!

 

You may also like...